Енциклопения на българския език

бързей

[ˈbɤrzɛj]

бързей значение:

1. (география/хидрология) Място в река, където течението е особено силно, бързо и стремително, обикновено поради наклон на дъното или стеснение на коритото.
Ударение
бъ'рзей
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бър-зей
Род
мъжки
Мн. число
бързеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бързей

(география/хидрология)
  • Лодката се спусна опасно по пенливия бързей.
  • Рибарите знаеха, че в този бързей се крие пъстървата.

Синоними на бързей

Антоними на бързей

Как се пише бързей

Грешни изписвания: бързай, бързий, барзей
Думата завършва на -ей. Формата за множествено число е 'бързеи' (без 'й').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бърз
Субстантивирано прилагателно от корена 'бърз' с наставка '-ей', характерна за географски обекти и природни явления.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пенлив бързей
  • стремителен бързей
  • планински бързей
бързей : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник