юриспруденция
[jurispruˈdɛnt͡sijɐ]
юриспруденция значение:
1. (право) Науката за правото; съвкупността от правни науки.
2. (право) Съвкупност от съдебни решения, които служат за тълкуване на правните норми (съдебна практика).
- Ударение
- юриспрудѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ю-рис-пру-ден-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на юриспруденция
(право)
- Той посвети живота си на изучаването на римската юриспруденция.
- В лекциите по юриспруденция се разглеждат основните принципи на законодателството.
(право)
- Съвременната юриспруденция все повече се опира на прецеденти.
Синоними на юриспруденция
Как се пише юриспруденция
Думата е сложна, съставена от чужди корени. Пише се с 'и' (юрис-) и 'у' (-пруденция). Завършва на -ия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:jurisprudentia
От латинското 'jus' (право, закон) в родителен падеж 'juris' и 'prudentia' (знание, предвиждане, наука). Буквално означава правно знание или наука за правото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- римска юриспруденция
- медицинска юриспруденция
- факултет по юриспруденция
Популярни търсения и запитвания за юриспруденция
какво е юриспруденция, юриспруденция или юрушпруденция, юриспруденция или юреспруденция, юриспруденция или юрйспруденция, юриспруденция или юриспроденция, юриспруденция или юриспруденцйя, юрушпруденция или юреспруденция, юрушпруденция или юрйспруденция, юрушпруденция или юриспроденция, юрушпруденция или юриспруденцйя, юреспруденция или юрйспруденция, юреспруденция или юриспроденция, юреспруденция или юриспруденцйя, юрйспруденция или юриспроденция, юрйспруденция или юриспруденцйя, юриспроденция или юриспруденцйя