почин
[ˈpɔt͡ʃin]
почин значение:
1. (общо) Начало на някаква дейност, инициатива или начинание (често с обществен характер).
- Ударение
- по'чин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-чин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- почини
Примери за използване на почин
(общо)
- По негов почин беше организирано почистването на парка.
- Този благороден почин събра средства за новата библиотека.
Синоними на почин
Как се пише почин
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:почин
Заемка от руски език (*почин*), свързана с глагола *починать* (започвам). Коренът е общославянски, сродни със старобългарското *почѧти*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- по собствен почин
- благороден почин
- обществен почин