Енциклопения на българския език

потъване

[poˈtɤvɐnɛ]

потъване значение:

1. (пряко) Процес на спускане под повърхността на течност; потапяне към дъното.
2. (строителство/геология) Слягане на земни пластове или основи на сграда.
3. (преносно) Изпадане в състояние на дълбок унес, забрава или криза.
Ударение
потъ́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-тъ-ва-не
Род
среден
Мн. число
потъвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потъване

(пряко)
  • Бързото потъване на кораба не позволи евакуация на всички пътници.
  • Наблюдавахме бавното потъване на слънцето в морето.
(строителство/геология)
  • Има опасност от потъване на основите поради подпочвени води.
(преносно)
  • Потъването в дългове доведе до фалит на фирмата.
  • Потъване в скръб.

Антоними на потъване

Как се пише потъване

Грешни изписвания: потаване, путъване, потъвъне

Коренната гласна е ъ (от потъвам). Да не се бърка с 'потапяне'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:потъпати
Отглаголно съществително от глагола 'потъвам', който произлиза от корена 'тън-' (дъно), сродно със старобългарското 'потопити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потъване на кораб
  • потъване в дългове
  • потъване в сън
Фразеологизми:
  • спасяването на давещите се е дело на самите давещи се
потъване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник