Енциклопения на българския език

служение

[sɫuˈʒɛniɛ]

служение значение:

1. (църковно/книжовно) Изпълнение на религиозни задължения; църковна служба, богослужение.
2. (висок стил) Всеотдайна дейност в полза на висока цел, идеал или общество.
Ударение
служѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слу-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
служения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на служение

(църковно/книжовно)
  • Свещеникът извършваше тържествено служение в храма.
(висок стил)
  • Целият му живот беше едно безкористно служение на народа.
  • Служение на истината.

Как се пише служение

Грешни изписвания: сложение, служенйе
Пише се с е – 'служение'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоужение
От глагола 'служити'. Запазва архаичното и възвишено звучене, характерно за старобългарската литература.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свещеническо служение
  • обществено служение