Енциклопения на българския език

порядъчен

[poˈrʲadət͡ʃɛn]

порядъчен значение:

1. (пряко) Който спазва моралните норми; честен, почтен, благовъзпитан.
2. (разговорно) Който е доста голям по количество или степен; значителен.
Ударение
поря̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-ря-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
порядъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на порядъчен

(пряко)
  • Той е изключително порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ.
  • Постъпиха като порядъчни хора и върнаха намерените пари.
(разговорно)
  • Натрупаха порядъчна сума от дарения.
  • Изминаха порядъчно разстояние пеша.

Как се пише порядъчен

Грешни изписвания: порядочен, пурядъчен, порядачен
Променливото 'я' се запазва, тъй като е под ударение и след него няма мека сричка. Суфиксът е '-ъчен'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ред / порядък
Производна от 'порядък' (ред, дисциплина). Сформирана с наставка за прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • порядъчен човек
  • порядъчно семейство
  • порядъчна сума