Енциклопения на българския език

непорядъчен

[nɛpoˈrʲadət͡ʃɛn]

непорядъчен значение:

1. (Етика) Който не спазва моралните норми и правилата на честта; нечестен, безнравствен.
Ударение
непоря̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-по-ря-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
непорядъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непорядъчен

(Етика)
  • Той се оказа непорядъчен човек, който излъга партньорите си.
  • Считам постъпката му за дълбоко непорядъчна спрямо колегите.

Синоними на непорядъчен

Антоними на непорядъчен

Как се пише непорядъчен

Думата се изписва с 'я' в корена (променливо я) и 'ъ' в суфикса: непорядъчен. В множествено число 'ъ' изпада (непорядъчни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ред / порядък
Образувана от отрицателната частица *не-* и прилагателното *порядъчен* (от съществителното *порядък*, свързано с корена *ред*). Калка на руското *непорядочный*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непорядъчен човек
  • непорядъчна постъпка
  • непорядъчно отношение