Енциклопения на българския език

добросъвестен

[dobroˈsɤvɛstɛn]

добросъвестен значение:

1. (етика/право) Който изпълнява задълженията си честно, старателно и отговорно.
Ударение
добросъ'вестен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
доб-ро-съ-вес-тен
Род
мъжки
Мн. число
добросъвестни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добросъвестен

(етика/право)
  • Той е изключително добросъвестен служител.
  • Добросъвестният купувач не е знаел за тежестите върху имота.

Синоними на добросъвестен

Антоними на добросъвестен

Как се пише добросъвестен

Пише се с ъ (съвест). При изговаряне може да се чуе вмъкнато 'т' в краесловието (добросъвестни), но формата за ед.ч. м.р. завършва на -тен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:добър + съвест
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и съществителното 'съвест', свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добросъвестен платец
  • добросъвестно отношение
  • добросъвестен стопанин