поклон
[poˈklɔn]
поклон значение:
1. (пряко) Навеждане на главата или горната част на тялото като знак на поздрав, уважение, благодарност или признание.
2. (преносно/тържествено) Израз на дълбока почит, преклонение пред нечие дело или памет.
- Ударение
- покло̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пок-лон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поклони
Примери за използване на поклон
(пряко)
- Актьорите излязоха за последен поклон пред публиката.
- Той направи дълбок поклон пред краля.
(преносно/тържествено)
- Дълбок поклон пред паметта на загиналите герои!
- Това е моят поклон пред вашия талант.
Синоними на поклон
Антоними на поклон
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поклонити
От праславянски *kloniti (кланям, навеждам). Сродна с думи като 'клон', 'наклонен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбок поклон
- правя поклон
- поклон до земята
Фразеологизми:
- правя поклони (на някого) - умилквал се, държа се раболепно