Енциклопения на българския език

пренебрежение

[prɛnɛbrɛˈʒɛniɛ]

пренебрежение значение:

1. (общо) Отношение на липса на уважение, внимание или зачитане към някого или нещо; високомерно подценяване.
Ударение
пренебрежѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-не-бре-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
пренебрежения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пренебрежение

(общо)
  • Тя се отнесе с пренебрежение към съветите на лекаря.
  • В погледа му се четеше студено пренебрежение.

Синоними на пренебрежение

Антоними на пренебрежение

Как се пише пренебрежение

Грешни изписвания: пренебреженйе, принебрежение
Думата се пише с двойно е в началото: представка пре- и корен небреж-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брега
От старобългарски корени. Глаголът 'пренебрегвам' идва от 'пре-' (през) + 'не' + 'брега' (грижа се, пазя). Буквално означава 'не се грижа за нещо, минавам покрай него'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно пренебрежение
  • демонстративно пренебрежение
  • с пренебрежение