покаяние
[pokaˈjaniɛ]
покаяние значение:
1. (религия/етика) Признаване на извършен грях или грешка, съпроводено с искрено съжаление и желание за изкупление.
- Ударение
- покая̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ка-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- покаяния
Примери за използване на покаяние
(религия/етика)
- След дълги години на скитане, той се завърна с чувство на дълбоко покаяние.
- Християнското покаяние изисква не само изповед, но и промяна на начина на живот.
Антоними на покаяние
Как се пише покаяние
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покаꙗниѥ
От глагола 'каz' (наказвам, поучавам) -> възвратната форма 'каю се' (съжалявам). Свързано е с идеята за осъзнаване на грешката и желание за поправка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено покаяние
- публично покаяние
- сълзи на покаяние
Популярни търсения и запитвания за покаяние
какво е покаяние, покаяние или покаяни, покаяние или покаияние, покаяние или пукаяние, покаяние или покъяние, покаяние или покаянйе, покаяни или покаияние, покаяни или пукаяние, покаяни или покъяние, покаяни или покаянйе, покаияние или пукаяние, покаияние или покъяние, покаияние или покаянйе, пукаяние или покъяние, пукаяние или покаянйе, покъяние или покаянйе