Енциклопения на българския език

закоравялост

[zɐkorɐˈvʲaɫost]

закоравялост значение:

1. (преносно) Състояние на крайна утвърденост в навици, убеждения или поведение (обикновено отрицателни); липса на гъвкавост или морал.
2. (пряко) Физическо втвърдяване на повърхност или тъкан (по-рядка употреба).
Ударение
закоравя̀лост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ко-ра-вя-лост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закоравялост

(преносно)
  • Престъпната му закоравялост отблъсна дори близките му приятели.
  • С годините се забелязваше една закоравялост в мисленето му.
(пряко)
  • Закоравялостта на кожата по ръцете му издаваше тежък труд.

Антоними на закоравялост

Как се пише закоравялост

Пише се с о в корена (корав) и с променливо я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:корав
От прилагателното 'корав' (твърд). Глагол 'закоравявам' -> минало деятелно причастие 'закоравял' -> съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • престъпна закоравялост
  • нравствена закоравялост