Енциклопения на българския език

позова

[pozoˈvɐ]

позова значение:

1. (книжовно) Отправям покана или нареждане към някого да дойде или да се яви някъде (остаряло значение в пряк смисъл, днес по-често се използва 'призова').
2. (основно (възвратно)) (позова се) Посочвам нещо или някого като източник на информация, доказателство или основание за твърденията си.
Ударение
позова̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-зо-ва
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
позова се
Видова двойка
позовавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позова

(книжовно)
  • Царят позова своите съветници на тайно съвещание.
(основно (възвратно))
  • Адвокатът се позова на новия закон за собствеността.
  • В доклада си тя се позова на авторитетни научни източници.

Антоними на позова

Как се пише позова

Грешни изписвания: позава, пузова, позува
Коренната гласна е 'о' (от зов), не 'а'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъвати
От представка 'по-' и корен 'зов' (вик, призив). Сродна с глагола 'зова'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • позова се на закон
  • позова се на източник
  • позова се на правото си
позова : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник