изпъдя
[isˈpɤdʲɐ]
- Ударение
- изпъ̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пъ-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- пъдя
Как се пише изпъдя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫдити
От старобългарски „пѫдити“ (гоня, пъдя). Префиксът „из-“ добавя значение за завършеност на действието (изгонване навън).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпъдя от къщи
- изпъдя на улицата