поканя
[poˈkanʲɐ]
поканя значение:
1. (пряко) Отправям молба или предложение към някого да дойде някъде, да участва в нещо или да направи нещо.
- Ударение
- пока̀ня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ка-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- каня
Примери за използване на поканя
(пряко)
- Ще поканя всички приятели на рождения си ден.
- Директорът ме покани в кабинета си.
Как се пише поканя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kaniti
От праславянското *kaniti (искам, желая, каня). Сродно с 'каня се' (възнамерявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- поканя на танц
- поканя на гости
- поканя официално