Енциклопения на българския език

гражданин

[ˈɡraʒdɐnin]

гражданин значение:

1. (право/политика) Лице, което принадлежи към населението на дадена държава, ползва се с нейните права и носи задължения спрямо нея.
2. (социология) Жител на град (за разлика от селянин).
Ударение
гра̀жданин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
граж-да-нин
Род
мъжки
Мн. число
граждани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гражданин

(право/политика)
  • Всеки български гражданин има право на глас.
  • Той е гражданин на света.
(социология)
  • Коренните граждани познават добре старите квартали.
  • След индустриализацията много селяни станаха граждани.

Синоними на гражданин

Антоними на гражданин

Как се пише гражданин

В множествено число наставката -ин отпада: граждани, а не гражданини.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гражданинъ
Произлиза от *град* с наставка *-янин*/*-анин*, претърпяла фонетична промяна (жд < *dj). Означава жител на града.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почетен гражданин
  • български гражданин
  • доблестен гражданин
гражданин : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник