плячка
[ˈplʲat͡ʃkɐ]
плячка значение:
1. (военно дело/криминално) Имущество, пари или ценности, заграбени със сила по време на война или обир.
2. (биология) Животно, което бива уловено и изядено от хищник.
- Ударение
- пля'чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пляч-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- плячки
Примери за използване на плячка
(военно дело/криминално)
- Войниците си разделиха богатата плячка след битката.
- Крадците избягаха с плячката от банката.
(биология)
- Орелът се спусна към своята плячка.
- Лъвът дебнеше плячката в саваната.
Синоними на плячка
- трофей, грабеж, заграбеното, жертва, лов
Как се пише плячка
Грешни изписвания: плечка
Пише се с я (променливо я). В този случай гласната е ударена и след нея няма мека сричка.
Етимология
Произход:Албански
Оригинална дума:plaçkë
Балканизъм. Свързва се с албанската дума 'plaçkë' (плячка, багаж, вещи), която е сродна и с румънското 'pleaşcă'. Вероятно общ корен, свързан с идеята за ограбване/събличане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военна плячка
- лесна плячка
- богата плячка
Фразеологизми:
- ставам лесна плячка