трофей
[trofɛj]
трофей значение:
1. (военно дело) Имущество, оръжие или знаме, пленено от противника по време на война като знак за победа.
2. (лов) Част от убито диво животно (рога, кожа, зъби), запазена като спомен и доказателство за ловния успех.
3. (спорт) Награда (купа, медал), връчвана за победа в състезание.
- Ударение
- трофе'й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тро-фей
- Род
- мъжки
- Мн. число
- трофеи
Примери за използване на трофей
(военно дело)
- Войниците се завърнаха с богати военни трофеи.
- Пленените знамена бяха изложени като трофеи.
(лов)
- Стената му беше украсена с ловни трофеи от елени и глигани.
(спорт)
- Отборът спечели най-престижния трофей в шампионата.
Синоними на трофей
Как се пише трофей
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:τρόπαιον (tropaion)
Първоначално означава паметник на победата, издигнат на бойното поле, където врагът се е обърнал (tropa) в бягство. Навлязла в българския през френски (trophée) или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ловен трофей
- военен трофей
- спортен трофей