Енциклопения на българския език

лов

[lɔf]

лов значение:

1. (пряко) Дейност по преследване, проследяване и убиване или залавяне на диви животни (дивеч) с цел прехрана, спорт, търговия или регулиране на популацията.
2. (преносно) Усилено търсене или преследване на някого или нещо.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лов
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лов

(пряко)
  • Ловът на елени е разрешен само в определен период от годината.
  • Той е страстен почитател на подледния лов на риба.
(преносно)
  • Журналистите тръгнаха на лов за сензации.
  • Полицията организира мащабен лов за избягалия престъпник.

Как се пише лов

Грешни изписвания: лоф
При изговор крайната звучна съгласна 'в' се обеззвучава в 'ф', но правописът се проверява чрез формите, в които след нея стои гласна (напр. лова, ловът).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lovъ
Старинна дума с общославянски корен *lovъ, свързан с действието хващане, залавяне. В старобългарския език се среща като ловъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лов на дребен дивеч
  • ловен сезон
  • подводен лов
  • бракониерски лов
Фразеологизми:
  • на лов за вещици
  • на лов за мъже/жени

Популярни търсения и запитвания за лов