Енциклопения на българския език

пленница

[ˈplɛnitsɐ]

пленница значение:

1. (пряко) Жена, която е взета в плен или се намира в състояние на насилствено задържане.
2. (преносно) Жена, която е силно завладяна от чувство, страст или идея и не може да се освободи от тях.
Ударение
пле́нница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
плен-ни-ца
Род
женски
Мн. число
пленници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пленница

(пряко)
  • Красивата пленница беше отведена в лагера на завоевателите.
(преносно)
  • Тя стана пленница на собствените си амбиции.

Антоними на пленница

Как се пише пленница

Грешни изписвания: пленица, пленнйца
Думата се пише с двойно нн, тъй като е образувана от корен, завършващ на (плен) и наставка, започваща с (напр. по аналогия с пленник, или наставка -ница към основа на -н).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плѣнъ
Произлиза от 'плен' + наставка '-ница' за женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военна пленница
  • пленница на любовта