Енциклопения на българския език

поданица

[ˈpɔdɐnit͡sɐ]
Ударение
по̀даница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-да-ни-ца
Род
женски
Мн. число
поданици
Докладвай грешка в описанието

Как се пише поданица

В съвременния български език коренът се е опростил до едно 'д' (за разлика от руския оригинал), но се срещат и форми, запазващи стария правопис в специализирана литература. Стандартната форма е с едно 'д' и едно 'н' пред наставката.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:подданный
Заемка или калка, свързана с руското 'подданный' (намиращ се 'под дан' - под властта/данъка на някого). В съвременния български език формата е тясно свързана с мъжки род 'поданик'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярна поданица
  • британска поданица