Енциклопения на българския език

заложница

[zɐˈlɔʒnit͡sɐ]

заложница значение:

1. (криминалистика/военно дело) Жена, насилствено задържана от престъпници или вражеска страна като гаранция за изпълнение на определени искания.
Ударение
зало̀жница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-лож-ни-ца
Род
женски
Мн. число
заложници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заложница

(криминалистика/военно дело)
  • Похитителите освободиха една заложница в знак на добра воля.
  • Животът на заложницата беше в опасност.

Синоними на заложница

Как се пише заложница

Пише се с ж (от корена залог/заложи). Втората гласна е 'о' под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:залог
От съществителното 'залог' (нещо, дадено за гаранция) + наставка '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вземам за заложница
  • освободена заложница
Фразеологизми:
  • станал съм заложник на (нещо)