Енциклопения на българския език

пияница

[piˈjanit͡sɐ]

пияница значение:

1. (пряко) Човек, който редовно и прекомерно употребява алкохол.
Ударение
пия'ница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пи-я-ни-ца
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
пияници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пияница

(пряко)
  • Съседът им беше известен пияница и често вдигаше скандали.
  • Той се превърна в пияница след загубата на работата си.

Синоними на пияница

Антоними на пияница

Как се пише пияница

Грешни изписвания: пеяница, пйяница, пиянйца
Коренът е 'пи' (от пия), следван от ятова гласна 'я' и наставка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пия
Произлиза от глагола 'пия' с наставка '-ница' за деятел (с негативен оттенък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пропаднал пияница
  • стар пияница