Енциклопения на българския език

въздържател

[vɐzˈdɤrʒɐtɛl]
Ударение
въздъ̀ржател
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-дър-жа-тел
Род
мъжки
Мн. число
въздържатели
Докладвай грешка в описанието

Как се пише въздържател

Пише се с ъ в представката въз- и в корена държ-. Завършва на наставката -тел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:държа
Производно съществително от възвратния глагол 'въздържам се' с наставка за деятел '-тел'. Корен 'държ-' (държа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен въздържател
  • клуб на въздържателя