пияндурник
[pijɐnˈdurnik]
- Ударение
- пиянду̀рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пи-ян-дур-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пияндурници
Как се пише пияндурник
Думата се пише с и в корена (от пия) и с я (променливо 'я' след мека съгласна под ударение, макар тук ударението да пада върху наставката, коренната гласна се запазва по традиция от 'пиян').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пиян
Произлиза от прилагателното 'пиян', разширено с експресивния и често пейоративен суфикс '-дур-' (с неясен произход, вероятно звукоподражателен или зает) и наставката за деятел '-ник'. Образуванието подчертава грубост или хроничност на състоянието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дърт пияндурник
- изпаднал пияндурник