Енциклопения на българския език

трезвеник

[trɛzˈvɛnik]

трезвеник значение:

1. (общо) Човек, който въздържа напълно от употреба на алкохолни напитки (по убеждение или по здравословни причини).
2. (преносно / рядко) Човек, който разсъждава разумно, хладнокръвно и реалистично.
Ударение
трезвѐник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
трез-ве-ник
Род
мъжки
Мн. число
трезвеници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трезвеник

(общо)
  • Той е заклет трезвеник и никога не е опитвал вино.
  • Трезвениците често имат по-ниск риск от чернодробни заболявания.
(преносно / рядко)
  • В този хаос ни трябва трезвеник, който да вземе правилното решение.

Антоними на трезвеник

Как се пише трезвеник

Грешни изписвания: трезвенник, трезвеник, трезвенйк
Пише се с едно н (в наставката -ник), за разлика от прилагателното 'трезвен' (което може да се членува като 'трезвения').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трѣзвъ
От прилагателното 'трезвен' (старобълг. трѣзвъ) + суфикс за деятел '-ник'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклет трезвеник