Енциклопения на българския език

пердаша

[pɛrˈdaʃɐ]

пердаша значение:

1. (разговорно) Бия силно, налагам някого с удари.
2. (жаргон) Върша нещо с голяма интензивност или бързина (бягам, карам, говоря).
Ударение
перда̀ша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пер-да-ша
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
няма
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
изпердаша
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пердаша

(разговорно)
  • Бащата пердашеше непослушното дете.
  • Цяла вечер го пердашиха в ареста.
(жаргон)
  • Колата пердашеше със 150 км/ч по магистралата.
  • Дъждът пердаши по ламаринения покрив.

Синоними на пердаша

Антоними на пердаша

Как се пише пердаша

Грешни изписвания: пердашъ, пердъша
Пише се с е в корена. Глаголът завършва на в 1 л. ед. ч.

Етимология

Произход:Персийски/Турски
Оригинална дума:perdah
От турската дума 'perdah' (лъскавина, гланц, завършваща обработка), която идва от персийското 'perdah'. Значението е еволюирало от 'лъскам/заглаждам' към метафоричното 'бия/налагам' (аналогично на 'излъсквам някого от бой').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дъждът пердаши
  • пердаша бой