Енциклопения на българския език

млатя

[ˈmɫatʲɐ]

млатя значение:

1. (земеделие) Удрям ожънати житни растения (снопи) с млат или машина, за да отделя зърното от класовете.
2. (разговорно) Бия някого силно и безпощадно; нанасям много удари.
Ударение
мла'тя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
мла-тя
Род
няма
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на млатя

(земеделие)
  • Селяните млатеха житото на гумното.
  • В миналото са млатили фасула с пръти.
(разговорно)
  • Видях ги как се млатеха пред дискотеката.
  • Боксьорът го млати три рунда, преди да го нокаутира.

Синоними на млатя

Антоними на млатя

Как се пише млатя

Грешни изписвания: млатъ, млате, млътя
Глагол от II спрежение. В 3 л. мн.ч. окончанието е -ят (те млатият -> те млатят), а не -ат.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:млатити
Наследник на старобългарския глагол 'млатити', свързан с 'млат' (чук, уред за вършитба). Има индоевропейски корен *melh₂- (мачкам, раздробявам, меля).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • млатя жито
  • млатя с пръчка
  • млатя някого от бой
Фразеологизми:
  • млатя празна слама