бия
[ˈbijɐ]
бия значение:
1. (пряко) Нанасям удари върху някого или нещо; удрям.
2. (спорт/военно дело) Побеждавам противник в състезание или битка.
3. (биология) Пулсирам, туптя (за сърце или пулс).
4. (бит) Бия масло/сметана – разбивам течност, за да се сгъсти или отдели мазнина.
5. (звук) Издавам звук чрез удари (за камбана, часовник).
- Ударение
- бѝя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- би-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- бия се
Примери за използване на бия
(пряко)
- Той бие барабана с ритъм.
- Дъждът биеше по прозорците цяла нощ.
(спорт/военно дело)
- Нашият отбор ги би с два гола разлика.
- Армията би врага на всички фронтове.
(биология)
- Сърцето му биеше лудо от страх.
- Пулсът едва се усещаше да бие.
(бит)
- Баба биеше маслото в дървена бучка.
(звук)
- Часовникът на кулата бие полунощ.
- Камбаните бият за празник.
Синоними на бия
Как се пише бия
Грешни изписвания: бийя
Глаголът е от I спрежение. В 3 л. мн.ч. е бият, а не биат.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*biti
Стара славянска дума с първично значение 'удрям'. Сродна със староиндийското bháyate (страхува се) и латинското foede (грозно, срамно - връзка през идеята за бой/наказание, макар и далечна).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бия камбаната
- бия се в гърдите
- бия дузпа
Фразеологизми:
- бия на очи (забелязвам се веднага)
- бия отбой (отказвам се)
- бия път (пътувам напразно или надалеч)
- бия се в гърдите (хваля се)