Енциклопения на българския език

пара

[paˈra]

пара значение:

1. (физика) Газообразното състояние на вещество, което при нормални условия е течност или твърдо тяло; най-често се отнася за водна пара.
2. (история/финанси) Старинна дребна монета; (в мн.ч. разговорно) пари, финансови средства.
Ударение
пара̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-ра
Род
женски
Мн. число
пари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пара

(физика)
  • Над тенджерата се издигаше гъста пара.
  • Двигател с вътрешно горене и парна машина.
(история/финанси)
  • Нямам пукната пара.
  • Вложи много пара в този имот.

Антоними на пара

Как се пише пара

Грешни изписвания: пъра
Думата се изписва с а в първата сричка. Да не се бърка с пора (отвор).

Етимология

Произход:Праславянски / Турски
Оригинална дума:*para / para
Думата е омоним с два различни произхода. 1. (за вода/газ) От праславянски *para, свързано с глагола *pariti (паря). 2. (за пари) От турски para, което идва от персийски pārah (къс, парче).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • водна пара
  • под пара
  • грешни пари
Фразеологизми:
  • нямам пукната пара
  • жив съм, та пара се вдига
  • пара при пара отива

Популярни търсения и запитвания за пара

пара : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник