Енциклопения на българския език

стотинка

[stoˈtiŋkɐ]

стотинка значение:

1. (финанси) Дребна разменна монета в България, равна на една стотна част от лева.
2. (разговорно) Много малка сума пари; незначителна стойност.
Ударение
стотѝнка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сто-тин-ка
Род
женски
Мн. число
стотинки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стотинка

(финанси)
  • Хлябът поскъпна с пет стотинки.
  • Нямам дребни стотинки, ще платя с карта.
(разговорно)
  • Работи за жълти стотинки.
  • Това не струва и пукната стотинка.

Синоними на стотинка

Антоними на стотинка

Как се пише стотинка

Грешни изписвания: стутинка, стотйнка
Пише се с о в корена (от сто).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сто
Новобългарска дума, създадена през 1880-те години при въвеждането на националната валута. Образувана от числителното 'сто' + наставка, по аналогия на френския сантим (centime) и руската копейка (като 1/100 част).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жълти стотинки
  • една стотинка
  • дребни стотинки
Фразеологизми:
  • не давам (и) пукната стотинка
  • цепя стотинката на две
  • работя за жълти стотинки
стотинка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник