Енциклопения на българския език

грош

[ɡrɔʃ]

грош значение:

1. (история) Старинна сребърна или медна монета с малка стойност, използвана в различни европейски страни и Османската империя.
2. (разговорно) Много малка, незначителна сума пари.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
грош
Род
мъжки
Мн. число
грошове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грош

(история)
  • Той извади кесията и плати два гроша за хляба.
  • Намериха гърне, пълно със стари грошове.
(разговорно)
  • Цялата му работа не струва и пукнат грош.
  • Работи за жълти грошове.

Синоними на грош

Антоними на грош

Как се пише грош

Грешни изписвания: грож, груш

Думата се пише с ш в края. Проверка с формата за множествено число: грошове (чува се отчетливо).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Groschen
През турски 'kuruş' или директно от немски 'Groschen', което идва от латинското 'denarius grossus' (дебела монета).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • два гроша
  • жълти грошове
Фразеологизми:
  • не давам пукнат грош
  • не струва пукнат грош
  • броя си грошовете

Популярни търсения и запитвания за грош

грош : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник