възхищаване
[vɐsxiˈʃtavanɛ]
възхищаване значение:
1. (пряко) Процесът на изпитване на силно чувство на одобрение, удоволствие и преклонение пред някого или нещо; изразяване на възхищение.
- Ударение
- възхища̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-хи-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възхищавания
Примери за използване на възхищаване
(пряко)
- Неговото искрено възхищаване от природата беше заразително.
- Възхищаването на публиката премина в бурни аплодисменти.
Синоними на възхищаване
Антоними на възхищаване
Как се пише възхищаване
Думата се пише с представка въз- (пред звучна съгласна 'х' в стария изговор или по морфологичен принцип) и съдържа буквата щ (щ = ш + т).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхищавам
Отглаголно съществително име, образувано от несвършения глагол 'възхищавам' с наставката '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено възхищаване
- обект на възхищаване
Популярни търсения и запитвания за възхищаване
какво е възхищаване, възхищаване или въсхищаване, възхищаване или възхиштаване, възхищаване или вазхищаване, възхищаване или възхйщаване, възхищаване или възхищъване, възхищаване или възхищавъне, въсхищаване или възхиштаване, въсхищаване или вазхищаване, въсхищаване или възхйщаване, въсхищаване или възхищъване, въсхищаване или възхищавъне, възхиштаване или вазхищаване, възхиштаване или възхйщаване, възхиштаване или възхищъване, възхиштаване или възхищавъне, вазхищаване или възхйщаване, вазхищаване или възхищъване, вазхищаване или възхищавъне, възхйщаване или възхищъване, възхйщаване или възхищавъне, възхищъване или възхищавъне