отчайване

[otˈt͡ʃajvɐnɛ]

отчайване значение:

1. (психология) Процес на изпадане в безнадеждност; състояние на силна душевна потиснатост поради загуба на надежда.

Ударение: отча̀йване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: от-чай-ва-не
Род: среден
Мн. число: отчайвания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отчайване

(психология)

Отчайването го обземаше бавно, но сигурно.
Няма място за отчайване, трябва да продължим борбата.

Синоними на отчайване

отчаяние, безнадеждност, униние

Антоними на отчайване

надежда, оптимизъм, въодушевление

Как се пише отчайване

Грешни изписвания: очайване, отчаиване, утчайване, отчъйване, отчайвъне

Пише се с тч (от представката от- и корена -чай). След гласната 'а' се пише й, а не 'и'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:чая

Отглаголно съществително от *отчайвам*. Етимологично произлиза от *от-* + старобългарския корен *чаяти* (очаквам, надявам се), т.е. загуба на очакване/надежда.

Употреба

Чести словосъчетания:

изпадам в отчайване
обзема ме отчайване