Енциклопения на българския език

оптимизъм

[optiˈmizɐm]

оптимизъм значение:

1. (психология) Нагласа на характера, изразяваща се във вяра в успеха, в доброто и в светлото бъдеще; склонност да се вижда добрата страна на нещата.
2. (философия) Учение, според което светът е устроен по възможно най-съвършения начин (Лайбниц) или че доброто тържествува над злото.
Ударение
оптимѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
оп-ти-ми-зъм
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оптимизъм

(психология)
  • Въпреки трудностите, той не загуби своя оптимизъм.
  • Нужен е умерен оптимизъм за справяне с кризата.
(философия)
  • Оптимизмът на Лайбниц е критикуван от Волтер в 'Кандид'.

Синоними на оптимизъм

Антоними на оптимизъм

Как се пише оптимизъм

Думата завършва на наставката -изъм, характерна за абстрактни съществителни от чужд произход. Пише се с две и.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:optimus
Чрез френски *optimisme* от латинското *optimus* – 'най-добър'. Терминът първоначално е въведен във философията, а по-късно придобива общо значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здрав оптимизъм
  • непоправим оптимизъм
  • предпазлив оптимизъм