Енциклопения на българския език

унитарен

[uniˈtarɛn]

унитарен значение:

1. (политика) Характеристика на държавно устройство, при което територията е единна, а не съюз от автономни образувания (щати, кантони); единен.
2. (математика) Който се отнася до единицата или единството; единичен.
Ударение
унита̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-ни-та-рен
Род
мъжки
Мн. число
унитарни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на унитарен

(политика)
  • България е унитарна държава с местно самоуправление.
  • Конституцията дефинира страната като република с унитарно устройство.
(математика)
  • Унитарна матрица.
  • Унитарен оператор.

Антоними на унитарен

Как се пише унитарен

Думата се пише с 'и' във втората сричка, следвайки корена от латински unitas.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:unitaire
Заета от френски (unitaire), произлизаща от латинската дума 'unitas' (единство). В българския език навлиза като термин в политиката и правото.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • унитарна държава
  • унитарен характер
  • унитарна матрица