отрицание
[otriˈt͡saniɛ]
отрицание значение:
1. (логика / граматика) Логическа или граматическа категория, изразяваща несъгласие, липса на качество или отхвърляне на твърдение.
2. (общо) Пълно отхвърляне на някакви ценности, идеи или авторитети.
- Ударение
- отрица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- отрицания
Примери за използване на отрицание
(логика / граматика)
- Двойното отрицание в някои езици води до утвърждаване.
- Думата 'не' е основното средство за изразяване на отрицание.
(общо)
- Неговото поведение беше пълно отрицание на всички морални норми.
- Този стил е отрицание на класическите форми в изкуството.
Синоними на отрицание
Антоними на отрицание
Как се пише отрицание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отрицати
Книжовна заемка от църковнославянски или старобългарски (отрицаниѥ), произлизаща от глагола 'отрицати' (отричам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно отрицание
- категорично отрицание
Популярни търсения и запитвания за отрицание
какво е отрицание, отрицание или отрицанйе, отрицание или отрецание, отрицание или утрицание, отрицание или отрйцание, отрицание или отрицъние, отрицанйе или отрецание, отрицанйе или утрицание, отрицанйе или отрйцание, отрицанйе или отрицъние, отрецание или утрицание, отрецание или отрйцание, отрецание или отрицъние, утрицание или отрйцание, утрицание или отрицъние, отрйцание или отрицъние