утвърждение

[utvɐrˈʒdɛniɛ]

утвърждение значение:

1. (официален / книжовен) Действие по утвърждаване; официално приемане, санкциониране или одобряване на документ, закон или решение.

2. (логика) Съждение, с което се признава наличието на дадено качество или отношение.

Ударение: утвърждѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ут-върж-де-ни-е
Род: среден
Мн. число: утвърждения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утвърждение

(официален / книжовен)

Заповедта чака утвърждение от министъра.
Получи се писмено утвърждение на проекта.

(логика)

Това изречение е положително утвърждение.
Логическото утвърждение е истинно или неистинно.

Синоними на утвърждение

одобряване, санкциониране, потвърждение, ратифициране, твърдение, постулат

Антоними на утвърждение

отхвърляне, отмяна, анулиране, отрицание

Как се пише утвърждение

Грешни изписвания: отвърждение, утвърджение, утварждение, утвържденйе

Пише се с у (представка у-) и съчетание жд (старобългарски рефлекс), не 'дж'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:тврьдъ

Книжовна заемка с черковнославянски характер (наставка -ение), базирана на корена *твърд* (здрав, сигурен). Означава акт на правене на нещо твърдо/сигурно.

Употреба

Чести словосъчетания:

за утвърждение
официално утвърждение

утвърждение