Енциклопения на българския език

непризнаване

[nɛprizˈnavɐnɛ]

непризнаване значение:

1. (пряко) Действието по отричане на съществуването, валидността или легитимността на някого или нещо; отказ да се приеме нещо за истина или факт.
Ударение
непризна̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-приз-на-ва-не
Род
среден
Мн. число
непризнавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непризнаване

(пряко)
  • Непризнаването на грешките води до тяхното повторение.
  • Политиката на непризнаване на новата държава продължи десетилетия.

Синоними на непризнаване

Антоними на непризнаване

Как се пише непризнаване

Когато не е частица, с която се образува съществително име с противоположно значение, се пише слято (напр. непризнаване). Когато е отрицателна частица пред глагол, се пише разделно (напр. не признавам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:знам
Образувано от отрицателната частица 'не', представката 'при-', корена 'зна-' (от старобългарски *знати) и наставката за отглаголно съществително '-ване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • международно непризнаване
  • пълно непризнаване
  • непризнаване на вина