Енциклопения на българския език

откарване

[otˈkarvɐnɛ]

откарване значение:

1. (транспорт) Транспортиране, возене или водене на някого или нещо до определено място, отдалечено от изходната точка.
2. (разговорно) Прекарване на определен период от време (обикновено дълго) някъде или в някакво състояние.
Ударение
отка̀рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-кар-ва-не
Род
среден
Мн. число
откарвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откарване

(транспорт)
  • Откарването на пострадалите до болницата стана с хеликоптер.
  • Договорихме откарване на стоката до склада на клиента.
(разговорно)
  • Мислехме да останем за ден, но се получи откарване на цяла седмица на морето.

Антоними на откарване

Как се пише откарване

Представката е 'от-', която не се променя пред звучната съгласна 'к'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:карам
Отглаголно съществително от 'откарвам'. Глаголът 'карам' е с неясна етимология, вероятно сродна с турски или индоевропейски корени за движение/водене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спешно откарване
  • принудително откарване