Енциклопения на българския език

докарване

[doˈkarvɐnɛ]

докарване значение:

1. (транспорт) Действието по придвижване на превозно средство, човек, животно или товар до определено място.
2. (разговорно) Причиняване на определено (обикновено лошо) състояние или болест.
3. (разговорно) Придаване на хубав външен вид; нагласяване, украсяване (често за облекло или външност).
Ударение
дока̀рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-кар-ва-не
Род
среден
Мн. число
докарвания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на докарване

(транспорт)
  • Докарването на стоката ще се забави с два дни.
  • Благодарим ви за бързото докарване на колата в сервиза.
(разговорно)
  • Постоянният стрес води до докарване на високо кръвно налягане.
(разговорно)
  • Голямо докарване падна за бала.
  • Това е просто докарване пред хората, не е истинска промяна.

Антоними на докарване

Как се пише докарване

Грешни изписвания: дукарване, докърване, докарвъне
Представката е до-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:карам
Отглаголно съществително от 'докарвам' (до + карам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • докарване на вода
  • докарване до лудост
докарване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник