осъдителен
[osɐˈditɛlɛn]
осъдителен значение:
1. (пряко) Който изразява осъждане, неодобрение или укор.
2. (право) С който се постановява присъда, наказание или задължение за изпълнение.
- Ударение
- осъди́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-съ-ди-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- осъдителни
Примери за използване на осъдителен
(пряко)
- Той хвърли към нея осъдителен поглед.
- Статията беше написана в силно осъдителен тон спрямо корупцията.
(право)
- Съдът постанови осъдителна присъда срещу обвиняемия.
- Ищецът предяви осъдителен иск за заплащане на обезщетение.
Синоними на осъдителен
Антоними на осъдителен
Как се пише осъдителен
Коренът е съд, затова се пише с ъ (о-съд-ителен). Наставката е -телен, а не -телин.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съдя
Произлиза от глагола 'осъдя' + суфикс '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- осъдителна присъда
- осъдителен иск
- осъдителен поглед