изобличителен
[izobliˈt͡ʃitɛlɛn]
изобличителен значение:
1. (пряко) Който разкрива нечия вина, престъпление, лъжа или недъг; обвиняващ.
- Ударение
- изобличи'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-об-ли-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изобличителни
Примери за използване на изобличителен
(пряко)
- Прокурорът представи изобличителни доказателства в съда.
- Тя хвърли към него изобличителен поглед.
Синоними на изобличителен
Антоними на изобличителен
Как се пише изобличителен
Думата се пише с и в корена (от лик, лице), а не с 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обликъ
Дериват на глагола 'изобличавам', който идва от корена 'лик', 'облик' (лице). Буквално означава 'сваляне на маската', показване на истинския лик.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изобличителна реч
- изобличителен материал
- изобличителен патос
Популярни търсения и запитвания за изобличителен
какво е изобличителен, изобличителен или изоблечителен, изобличителен или йзобличителен, изобличителен или изубличителен, изобличителен или изоблйчителен, изобличителен или изобличйтелен, изоблечителен или йзобличителен, изоблечителен или изубличителен, изоблечителен или изоблйчителен, изоблечителен или изобличйтелен, йзобличителен или изубличителен, йзобличителен или изоблйчителен, йзобличителен или изобличйтелен, изубличителен или изоблйчителен, изубличителен или изобличйтелен, изоблйчителен или изобличйтелен