наказателен
[nɐkɐˈzatɛlɛn]
наказателен значение:
1. (право) Който се отнася до налагането на наказание или до правните норми за престъпленията.
2. (спорт) Който се присъжда като санкция за нарушение на правилата в играта.
- Ударение
- наказа́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ка-за-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наказателни
Примери за използване на наказателен
(право)
- Адвокатът специализира в областта на наказателното право.
(спорт)
- Съдията отсъди наказателен удар за фаул в полето.
Синоними на наказателен
Антоними на наказателен
Как се пише наказателен
В окончанието за мъжки род се пише -ен, а не -ян.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наказание
Производно от съществителното 'наказание' със суфикс '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наказателен кодекс
- наказателен удар
- наказателен процес
- наказателен отряд
Популярни търсения и запитвания за наказателен
какво е наказателен, наказателен или наказателян, наказателен или нъказателен, наказателен или накъзателен, наказателен или наказътелен, наказателян или нъказателен, наказателян или накъзателен, наказателян или наказътелен, нъказателен или накъзателен, нъказателен или наказътелен, накъзателен или наказътелен