укорителен

[okoriˈtɛlɛn]

укорителен значение:

1. (общо) Който съдържа или изразява укор, неодобрение или обвинение.

Ударение: укорѝтелен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: у-ко-ри-те-лен
Род: мъжки

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на укорителен

(общо)

Тя му хвърли укорителен поглед.
В гласа му се долавяше укорителна нотка.

Синоними на укорителен

обвинителен, осъдителен, критичен, неодобрителен

Антоними на укорителен

одобрителен, похвален, ласкав

Как се пише укорителен

Грешни изписвания: окорителен, укурителен, укорйтелен

Думата започва с у (представка у-, свързана с укор). Двойно н не се пише в ед.ч. м.р. (укорителен), но се появява в членуваната форма за м.р. (укорителният).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:укор

Произлиза от съществителното 'укор' + наставката за прилагателни '-ителен', означаваща 'който произвежда дадено действие'.

Употреба

Чести словосъчетания:

укорителен поглед
укорителен тон