остен
[osˈtɛn]
остен значение:
1. (селско стопанство / старинно) Дълга пръчка с метален шип на върха, използвана за подкарване на впрегатен добитък (волове, биволи).
2. (преносно) Нещо, което подбужда към действие, стимул (често неприятен или насилствен); гнет.
- Ударение
- осте́н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- остени
Примери за използване на остен
(селско стопанство / старинно)
- Орачът размаха остена и воловете потеглиха бавно.
- Заби остена в земята и избърса потта от челото си.
(преносно)
- Трябва му остен, за да започне да учи сериозно.
Как се пише остен
Грешни изписвания: устен
Думата започва с 'о', сродна с 'остър'. Не трябва да се бърка с 'устен' (от уста).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ostьnъ
От праславянски *ostьnъ, сродна с 'остър' и 'осил'. Първоначалното значение е 'нещо остро', използвано за бодене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остър остен
- железен остен
Фразеологизми:
- рита срещу остена