Енциклопения на българския език

камшик

[kɐmˈʃik]

камшик значение:

1. (бита) Уред за удряне, състоящ се от дръжка и прикрепено към нея въже или кожена ивица; бич.
2. (биология) Тънък нишковиден израстък при някои едноклетъчни организми и бактерии, служещ за придвижване.
3. (преносно) Строга дисциплина, наказание или принуда.
Ударение
камши'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кам-шик
Род
мъжки
Мн. число
камшици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на камшик

(бита)
  • Кочияшът размаха камшика и конете потеглиха в галоп.
  • Звукът от плющенето на камшик стресна животните.
(биология)
  • Евглената се придвижва във водна среда с помощта на своето камшиче (камшик).
(преносно)
  • Това правителство управлява с камшик, потискайки всяка опозиция.

Как се пише камшик

Грешни изписвания: камжик, къмшик, камшйк
Пише се с а в първата сричка и завършва на к (мн.ч. камшици).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kamçı
Заета от турската дума *kamçı*. Коренът е с тюркски произход и означава инструмент за удряне/бичуване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плющя с камшик
  • удар с камшик
Фразеологизми:
  • камшикът играе
  • с морков и камшик