Енциклопения на българския език

устен

[ˈustɛn]

устен значение:

1. (комуникация) Който се изразява чрез говор, а не писмено; словесен.
2. (анатомия) Който се отнася до устата или устната кухина.
Ударение
у̀стен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ус-тен
Род
мъжки
Мн. число
устни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на устен

(комуникация)
  • Студентът се яви на устен изпит по история.
  • Между двете страни имаше само устна уговорка.
(анатомия)
  • Поддържането на добра устна хигиена е важно за здравето.
  • Устната кухина е началният отдел на храносмилателната система.

Синоними на устен

Антоними на устен

Как се пише устен

Грешни изписвания: усмен, остен
Във формите за женски и среден род, както и в множествено число, гласната 'е' изпада (устна, устно, устни) - правило за непостоянното 'ъ/е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уста
Произлиза от съществителното *уста*. Сродна с други славянски езици (руски *устный*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • устен изпит
  • устен превод
  • устна кухина

Популярни търсения и запитвания за устен