Енциклопения на българския език

ортодокс

[ortoˈdɔks]

ортодокс значение:

1. (религия/книжовно) Човек, който се придържа строго и неотклонно към определено учение, доктрина или религия (най-често православието, но и в преносен смисъл за идеологии).
Ударение
ортодо̀кс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ор-то-докс
Род
мъжки
Мн. число
ортодокси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ортодокс

(религия/книжовно)
  • Като убеден ортодокс, той отказваше всякакви реформи в устава.
  • Тя се смята за ортодокс в икономическите си възгледи.

Синоними на ортодокс

Антоними на ортодокс

Как се пише ортодокс

Думата е чуждица и следва транскрипцията от гръцки. Пише се с две о.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:orthodoxos
От гръцкото *orthodoxos* (orthos – правилен, doxa – мнение, слава). В българския навлиза като термин за православие или чрез западни езици.