Енциклопения на българския език

опустошение

[opostoˈʃɛniɛ]

опустошение значение:

1. (пряко) Действието по превръщане на място в пустиня или развалини; пълно разрушаване на населено място, област или обект.
2. (преносно) Състояние на дълбока душевна празнота, скръб или липса на емоционални сили.
Ударение
опустоше'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пус-то-ше-ни-е
Род
среден
Мн. число
опустошения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опустошение

(пряко)
  • Войната донесе невиждано опустошение на региона.
  • След пожара гледката беше на пълно опустошение.
(преносно)
  • След загубата на съпругата си той чувстваше пълно душевно опустошение.

Как се пише опустошение

Думата се пише с у в корена (от пуст) и с две о (представка о- и наставка -то-). Проверката се прави чрез думата пустош.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пустъ
Произлиза от корена 'пуст' (празен, необитаем) с префикс 'о-' (за придаване на преходност и завършеност) и наставка '-ение' за образуване на отглаголно съществително. Свързано е с глагола 'опустошавам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно опустошение
  • масово опустошение
  • причинявам опустошение
опустошение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник